Историята на тайнствените надгробни камъни в Босна и Херцеговина
Наричани stećci или на български " стечки " тези монолитни надгробни плочи са едни от най-разпознаваемите и енигматични забележителности на Босна и Херцеговина.
Около 60 000 от тези средновековни каменни монументи са разпръснати из провинцията на страната, като дребен брой са открити и в прилежащи Хърватия, Сърбия и Черна гора. Обикновено са групирани в некрополи. Изникващи от зеленината на босненските хълмове и ливади, техните блестящо изобразени дизайни озадачават историци и пътешественици от епохи, само че не престават да служат като знак на национална горделивост и еднаквост измежду мултиетническото население на страната, съобщи BBC .
Стечите датират от 12-ти до 16-ти век и сходно на надгробните плочи на много места по света, от време на време са украсени с религиозни кръстове и розети. Други демонстрират оръжия, които демонстрират обществения статус и поминък на умрелия. Сцени на лов на елени, рицарски дуели и кръгови групови от погребални танци разкриват битието в средновековна Босна.
Някои стечи имат надписи на кирилица, съдържащи информация за умрелия, както и метафизичен мисли, като епитафията на Viganj Milošević , която гласи: " Някога бях като теб и ти ще бъдеш като мен ". Тези надписи разкриват красноречиви детайлности за равнището на просветеност по това време.
Думата stećci (която е множествено число на stećak ) идва от глагола stajati , което значи " да заставам ", защото тяхната цел е била да стоят над гроба на умрелия и да го разпознават. Поради тяхното историческо и културно значение, стечките са вписани в списъка на ЮНЕСКО за международно наследство заради тяхната " изключителна универсална стойност ".
Според шефа на Историческия музей на Босна и Херцеговина, Елма Хашимбегович, един от най-интересните аспекти на стечките е по какъв начин те показват " преплитането на разнообразни въздействия – източно и западно, средиземноморско, византийско и централноевропейско, католическо и православно, въздействието на латинския и кирилицата ".
През цялата история територията на днешна Босна и Херцеговина е била място за среща на разнообразни култури и религии. Православната, католическата и босненската черква (средновековна черква, съществувала сред 12-ти и 15-ти век) са съществували по едно и също време в Босна и доста учени са съгласни, че стечките са били употребявани от почитатели и на трите религиозни групи, основани на източноправославната поради кръстовете и розетите, открити върху тях, въодушевените от Запада претекстове на щит с меч и някои надписи, превеждащи се като " (човек) с същинска римска религия " или " плебей на Бога ".
Някои специалисти считат, че стечките са основани от богомилите. По-малко известна доктрина пък ги свързва с власите, номадско население, живяло по това време на Балканите. Интересното е, че откогато антрополозите стартират да учат стечките в края на 19-и век, сърбите, хърватите и бошнаците (трите етнически групи, които съставляват по-голямата част от Босна и Херцеговина днес) се пробват да претендират за благосъстоятелност над монолитите.
Хашимбегович разказа това като типично за исторически " разграничените общества " като тези в Босна и Херцеговина, които, споделя тя, " гледат на културата и културно-историческото завещание през призмата на националната политика и еднаквост ". Но защото доста стечки са били подценявани през годините, Хашимбегович има обръщение към политическите водачи: " Нека си присвоят стечките, само че дано се грижат и за това международно завещание ".
Около 60 000 от тези средновековни каменни монументи са разпръснати из провинцията на страната, като дребен брой са открити и в прилежащи Хърватия, Сърбия и Черна гора. Обикновено са групирани в некрополи. Изникващи от зеленината на босненските хълмове и ливади, техните блестящо изобразени дизайни озадачават историци и пътешественици от епохи, само че не престават да служат като знак на национална горделивост и еднаквост измежду мултиетническото население на страната, съобщи BBC .
Стечите датират от 12-ти до 16-ти век и сходно на надгробните плочи на много места по света, от време на време са украсени с религиозни кръстове и розети. Други демонстрират оръжия, които демонстрират обществения статус и поминък на умрелия. Сцени на лов на елени, рицарски дуели и кръгови групови от погребални танци разкриват битието в средновековна Босна.
Някои стечи имат надписи на кирилица, съдържащи информация за умрелия, както и метафизичен мисли, като епитафията на Viganj Milošević , която гласи: " Някога бях като теб и ти ще бъдеш като мен ". Тези надписи разкриват красноречиви детайлности за равнището на просветеност по това време.
Думата stećci (която е множествено число на stećak ) идва от глагола stajati , което значи " да заставам ", защото тяхната цел е била да стоят над гроба на умрелия и да го разпознават. Поради тяхното историческо и културно значение, стечките са вписани в списъка на ЮНЕСКО за международно наследство заради тяхната " изключителна универсална стойност ".
Според шефа на Историческия музей на Босна и Херцеговина, Елма Хашимбегович, един от най-интересните аспекти на стечките е по какъв начин те показват " преплитането на разнообразни въздействия – източно и западно, средиземноморско, византийско и централноевропейско, католическо и православно, въздействието на латинския и кирилицата ".
През цялата история територията на днешна Босна и Херцеговина е била място за среща на разнообразни култури и религии. Православната, католическата и босненската черква (средновековна черква, съществувала сред 12-ти и 15-ти век) са съществували по едно и също време в Босна и доста учени са съгласни, че стечките са били употребявани от почитатели и на трите религиозни групи, основани на източноправославната поради кръстовете и розетите, открити върху тях, въодушевените от Запада претекстове на щит с меч и някои надписи, превеждащи се като " (човек) с същинска римска религия " или " плебей на Бога ".
Някои специалисти считат, че стечките са основани от богомилите. По-малко известна доктрина пък ги свързва с власите, номадско население, живяло по това време на Балканите. Интересното е, че откогато антрополозите стартират да учат стечките в края на 19-и век, сърбите, хърватите и бошнаците (трите етнически групи, които съставляват по-голямата част от Босна и Херцеговина днес) се пробват да претендират за благосъстоятелност над монолитите.
Хашимбегович разказа това като типично за исторически " разграничените общества " като тези в Босна и Херцеговина, които, споделя тя, " гледат на културата и културно-историческото завещание през призмата на националната политика и еднаквост ". Но защото доста стечки са били подценявани през годините, Хашимбегович има обръщение към политическите водачи: " Нека си присвоят стечките, само че дано се грижат и за това международно завещание ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ